Тръс при коня: механика, техника и скорост – обяснение

Първият път, когато инструкторът извика „тръс“, ездачът открива за три секунди, че този алюр не прилича на нищо от това, което е познавал при ходом. Подскача, друса и внезапно трябва да изберете между това да се изправите или да останете седнали. Тръсът на коня обаче е най-лесният за разбиране алюр, след като веднъж сте видели неговата механика: два такта, две двойки крайници и фаза, в която конят изобщо не докосва земята. Това е и алюр с две лица – този на ежедневната работа в манежа с 14 км/ч и този на хиподрумите, където най-добрите тръстикари надвишават 50 км/ч. Това ръководство ви дава точната механика, цифрите за локомоцията, трите начина на тръс, метода за проверка на вашия диагонал и това, което наистина се разиграва в надпреварата в тръс.

Най-важното, което трябва да запомните

• Тръсът на коня е естествена, отскоклива, симетрична и двутактова алюр, междинна между ходом и галоп.
• Конят придвижва крайниците си чрез диагонални двойки: преден десен със заден ляв, след това преден ляв със заден десен.
• Между двете стъпвания съществува фаза на отскок, по време на която нито един крайник не докосва земята. Именно тя ви кара да отскачате в седлото.
• Референтната скорост е около 14 км/ч при коня за езда при работен тръс.
• Една крачка при тръс продължава около 0,88 секунди, което прави каданс от 68 крачки в минута.
• При облекчения тръс трябва да се седне, когато външният диагонал се постави на земята: това се нарича езда на правилния диагонал.
• В състезанията световният рекорд при тръс с впряг е 1’07″6 на километър, което е почти четири пъти скоростта на кон от клуб по конна езда.

Тръсът на коня: просто определение на алюра

Тръсът е естествен, подскачащ, симетричен алюр с два такта, разположен между хода и галопа в скалата на скоростите. Всяка от тези четири думи има прецизно техническо значение и познаването им е достатъчно, за да отговорите на въпроса, зададен във всички изпити по конна езда.

• Естествена: конят я изпълнява по инстинкт, без да е необходимо да го учите на нея. Тя принадлежи към същата група като хода, галопа и отстъпването назад, за разлика от изкуствените алюри като пасажа или пиафето, които са резултат от дресировката.
• Скокова: съществува момент, в който нито един крак не докосва земята. Това е, което отличава тръса от хода – алюр, при който конят винаги поддържа поне две опорни точки.
• Симетрична: това, което се случва отдясно, се повтаря по идентичен начин отляво. Галопът, от своя страна, е асиметричен, с десен и ляв крак.
• Двутактова: ухото възприема два равни удара на всяка крачка, равномерен двоичен ритъм от типа „едно-две, едно-две“.

Когато попитате как се нарича тръсът на един кон, очакваният отговор е просто: това е алюр, вторият от трите естествени алюра. Неговата референтна скорост е около 14 км/ч при ездитен кон по време на работа, в сравнение с около 6 км/ч при ходом.

Механика на тръса: диагонални двойки крака и фаза на носене

При тръс конят движи крайниците си по двойки в диагонална връзка, с фаза на носене (суспензия) между всяко стъпване. Една диагонална двойка обединява преден крак и срещуположния заден крак. Следователно съществуват две такива: дясната диагонална двойка свързва преден десен със заден ляв, а лявата диагонална двойка свързва преден ляв със заден десен.

Пълният цикъл на една крачка се разлага на четири фази, които се следват без прекъсване:

• Поставяне на десния диагонален бипед, като двата крайника докосват земята почти едновременно.
• Фаза на оттласкване: четирите крайника напускат земята, конят е във въздуха.
• Поставяне на левия диагонален бипед, на същия принцип.
• Втора фаза на оттласкване, преди цикълът да започне отново.

Това време на проекция е ключът към всичко, което ездачът чувства. Тъй като конят пада два пъти на всяка крачка, след като е бил във фаза на суспензия, той предава вертикално сътресение при всеки удар. Точно за да се абсорбират тези сътресения, е измислена леката тръс. В обездка, тази суспензия, напротив, се търси и цени: колкото по-изразена е тя, толкова по-ефирен и изразителен изглежда тръсът.

Данните за локомоцията, измерени от Френския институт по коневъдство и конна езда (Institut français du cheval et de l’équitation), дават реалния мащаб на това движение. Една крачка при тръс продължава малко по-малко от секунда, около 0,88 секунди. Честотата на крачките, която ездачите наричат каданс, се установява около 1,13 крачки в секунда, т.е. 68 крачки в минута. С други думи, вашият кон поддържа темпо, много близко до това на метроном, настроен на бавен ритъм, и го задържа без усилие в продължение на цели минути. Ако желаете да сравните с по-бързия алюр и неговата механика в три такта, нашето ръководство за галоп при конете разглежда същия тип декомпозиция.

Ход, тръс, галоп: сравнителна таблица на трите алюра

Трите естествени алюра се отличават по броя на темповете, начина, по който крайниците се движат, и наличието или липсата на фаза на носене (суспензия). Тази таблица обобщава това, което трябва да знаете за изпит, както и как да ги разпознавате с просто око на манежа.

• Алюр | Брой темпове | Тип | Движение на крайниците | Средна скорост | Носене
• Ход | 4 темпа | Ходене, симетричен | Крайниците се поставят един по един, в последователност | Около 6 км/ч | Няма
• Тръс | 2 темпа | Скок, симетричен | Диагонални двойки крака | Около 14 км/ч | Да, два пъти на всяка крачка
• Галоп | 3 темпа | Скок, асиметричен | Само заден крак, диагонална двойка, само преден крак | Около 20 до 30 км/ч | Да, веднъж на всяка крачка

Три полезни прочита на тази таблица. Първо, тръсът е единственият алюр, чийто ритъм е строго двутактов: ето защо той е толкова лесен за разпознаване по слух, дори без да виждате коня. След това, той е единственият симетричен и същевременно скоклив алюр, което обяснява защо служи като основа за почти цялата гимнастическа работа на коня. И накрая, скокът в скоростта между хода и тръса е впечатляващ: преминава се от единична към двойна скорост, докато разликата между тръса и работния галоп е много по-скромна.

Някои породи добавят допълнителни алюри към това трио. Исландският кон е най-известният пример, при който тьолт и амбл се добавят към хода, тръса и галопа, което му носи описанието на кон с пет алюра.

Тръс с олекотяване, тръс със седнало положение, тръс в равновесие: начините за тръс

Съществуват три начина да останете в седлото при тръс и всеки от тях отговаря на различна нужда както на коня, така и на ездача. Изборът няма нищо общо с естетиката: той определя комфорта на гърба на коня и прецизността на Вашите помощни средства.

• Тръс с повдигане: вие се изправяте на стремената на всяко второ движение, следвайки тласъка на коня, след което сядате отново на следващото движение. Това е алюрът за дълги тренировки, разходки на открито и за началото на всяка сесия, тъй като той щади гърба на коня и уморява ездача много по-малко.
• Тръс със седене: вие оставате седнали в седлото и абсорбирате движението с хълбоците и таза. Това е тръсът при обездка, който позволява най-фин контакт с коня, но изисква отпуснатост, която начинаещият постига с времето.
• Тръс в равновесие: вие оставате в олекотен седеж над седлото, без да сядате, с тежест, разпределена в стремената. Използва се при прескачане на препятствия, на терени с различен релеф и при млади коне, чийто гръб искаме на всяка цена да освободим.

Един лесен ориентир при избора: ако целта е да оставите коня да се разтегне и да развие мускулатурата си, тръсът с олекотен седеж или тръсът в баланс са задължителни. Ако целта е събиране, поставяне в рамка и изискване на прецизност, тогава се използва седнал тръс. Повечето тренировки редуват и трите. Правилно адаптираното седло и стремената с подходяща дължина променят напълно усещането в тези три позиции, а останалата екипировка за конна езда следва същата логика: важното е да не се борите с екипировката си, докато се учите да тръсите.

Правилният диагонал при тръс с олекотен седеж: правилото и как да го проверите

При тръс с олекотяване на кръг или в манеж, трябва да се приземявате в седлото в момента, в който външният диагонален чифт крака стъпва на земята. Това се нарича езда на правилния диагонал и вероятно това е концепцията, която затруднява най-много ездачите в края на ниво „галоп 2“.

Причината е механична. На кръг, вътрешният заден крак на коня поема по-голямо натоварване и полага основното усилие за поддържане на равновесието. Като се приземявате в седлото при външния диагонал, вие освобождавате този вътрешен заден крак в точния момент, в който той има нужда от това. Ездач, който постоянно е на грешния диагонал, дебалансира своя кон и го натоварва мускулно асиметрично с течение на времето.

Методът за проверка става с един поглед, без да променяте позицията си:

• Наблюдавайте външното рамо на коня, дискретно, без да накланяте торса или да навеждате глава.
• Ако това рамо се движи напред, докато сте във въздуха, вие сте на правилния диагонал.
• Ако то се движи напред, докато сте седнали, вие сте на грешния диагонал.
• Сменете диагонала, като останете седнали един такт повече, след което продължите нормално. Един допълнителен такт е достатъчен, няма нужда да броите до три.
• Систематично сменяйте диагонала при всяка смяна на посоката и редувайте по права линия, за да не създадете предпочитание.
• Проверете чрез усещането, след като придобиете навика: правилният диагонал създава усещане за лекота, докато грешният създава впечатлението, че се борите с коня.

Една забележка, която успокоява много ездачи: объркването на диагонала не причинява никаква вреда на един кон по време на езда. Повторението в продължение на месеци е това, което създава проблем, а не грешката от един ден.

Работен тръс, среден, събран, разширен: вариациите в обездка

В обездката тръсът се разделя на четири вариации, които променят амплитудата на крачката, без да променят ритъма на алюра. Това е най-контраинтуитивният момент по цялата тема и този, който отличава любителя ездач от професионалния състезател по обездка.

• Работен тръс: основният алюр, балансиран и равномерен, в който се провежда по-голямата част от тренировката.
• Среден тръс: конят покрива повече терен, с по-широка крачка и леко по-издължена рамка.
• Събран тръс: крачките се скъсяват, конят се извисява и ангажира повече задните си крака под тялото. Скоростта върху земята значително намалява.
• Разширен тръс: максимална амплитуда, конят изнася предните си крака напред и покрива максимално разстояние с всяка крачка.

Ето какво изненадва: между събран тръс и разширен тръс, не се променя скоростта на такта, а дължината на всяка крачка. Кадансът остава близо до тези 68 крачки в минута, споменати по-горе. Конят не „върти педалите“ по-бързо, той прави по-големи крачки. Това е точно това, което съдията по обездка оценява, когато пише „запазен каданс“ в протокола, и това е също причината разширение, постигнато чрез ускоряване на ритъма, да бъде системно санкционирано. Кон, който се втурва, не се разширява, той губи равновесие.

Състезателен тръс: тръс с впряг, тръс под седло и реални хроно

При състезанията в тръс, конят трябва да поддържа своя двутактов ход от старта до финала: ако премине в галоп, той бива дисквалифициран. Това е основополагащото ограничение на тази дисциплина и то променя всичко в сравнение с галопните състезания, където конят просто се движи възможно най-бързо.

Съществуват два формата. При надпреварата с впряг (trot attelé) водачът е настанен в сулки – леко превозно средство с две колела, теглено от коня. При надпреварата под седло (trot monté), напротив, жокеят е в седлото, както при галопните състезания, но със задължението да остане в тръс. Надпреварата под седло е френска специалност, която е сравнително рядко срещана другаде.

Професионалистите не разсъждават в километри в час, а в километрична редукция, тоест средното време, необходимо за изминаване на един километър. Внимавайте с често срещаното погрешно тълкуване: става въпрос за средна стойност за цялото състезание, а не за максимална скорост. Ориентирите, които трябва да знаете:

• Контекст | Резултат | Еквивалент в скорост
• Коне за езда при работен тръс | Крейсерска скорост | Около 14 км/ч
• Тротач на добро ниво в състезание | Редукция от около 1’09” на километър | Около 52 км/ч
• Световен рекорд в надпреварата с тротачи | 1’07″6, поставен от Homicide Hunter на 6 октомври 2020 г. на 1 609 метра | Повече от 53 км/ч

Предишният рекорд принадлежеше на Sebastian K, с 1’07″7, постигнати на 29 юни 2014 г. Мащабът заслужава внимание: един тръс от високо ниво се движи около четири пъти по-бързо в тръс от клубен кон в манеж, като същевременно спазва точно същата двутактова механика и същите диагонални двойки крака.

Дефектни тръсове: разпознаване на куцащ тръс

Дефектният тръс е тръс, при който регулярността, симетрията или диагоналността вече не се спазват и той винаги заслужава внимателен преглед. Умението да назовете това, което наблюдавате, ви позволява да говорите полезно за него с вашия инструктор, ветеринарен лекар или ковач.

• Разнообразен тръс: двата крака на диагоналната двойка не се поставят точно едновременно. Тогава ухото долавя три или четири удара вместо два ясни. Това често е първият видим признак на двигателен дискомфорт.
• Амбле (асинхронен галоп): конят галопира с предницата и тръси със задницата. Алюрът изглежда разминат и неудобен.
• Тракнар: обратната ситуация, конят тръси отпред и галопира отзад.
• Иноход: крайниците вече не се движат диагонално, а в странични двойки, като двата крака от една и съща страна се движат заедно. При повечето породи това е дефект; при исландския кон това е търсен алюр.
• Куцане: по-слаб удар или глава, която видимо се повдига при всяко стъпване на преден крак, издава болка. Тръсът по права линия, воден на ръка, е всъщност референтният тест, използван от ветеринарните лекари за откриване на куцане.

Правилната реакция е проста и без драматизиране: спрете работата, наблюдавайте коня в тръс на ръка върху твърда повърхност, проверете копитата. Голяма част от неравномерната походка произтича от копитото, както е описано подробно в нашата статия за копитото на коня. Ако аномалията продължи след една сесия, обадете се на вашия ветеринарен лекар, вместо да чакате. Добрата кука за копита и четката остават първите инструменти за ежедневна диагностика и те са част от аксесоарите за кон, които винаги държите под ръка.

Напредък в тръс: контролен списък за ездача

Трудността при тръс почти никога не е въпрос на сила, а на отпуснатост и ритъм. Ездачът, който отскача, не страда от липса на мускули, а се бори с движението, вместо да го следва. Ето точките, върху които трябва да работите в този ред.

• Отпуснете хълбоците и таза, вместо да стискате коленете. Свитото коляно изтласква ездача от седлото при всяка стъпка.
• Гледайте далеч напред, между ушите на коня и към точката, към която се насочвате. Навеждането на погледа надолу затваря стойката и нарушава равновесието.
• Оставете таза да съпътства движението напред-назад при тръс със седене, без да се опитвате да го блокирате.
• Никога не се дръжте за юздите, за да възвърнете равновесието си. Ако имате нужда от опора, хванете се за гривата или за нагръдника.
• Първо установете тръс с повдигане, след това преминавайте към тръс със седене само за няколко крачки наведнъж, като постепенно увеличавате продължителността.
• Правете повече преходи стъпка-тръс-стъпка: това е упражнението, което изгражда ритъма и готовността на коня много по-бързо, отколкото дългите прави линии.
• Бройте тактовете на глас по време на няколко крачки. Чуването на собственото „едно-две“ помага изключително много за намиране на синхрона при тръс с повдигане.

Удобното облекло и ръкавиците, които държат юздите здраво, предотвратяват половината от напрежението по време на първите тренировки, а най-важното се крие в аксесоарите за конна езда. За да продължите страстта си извън манежа, светът на конната декорация предлага възможност да закачите красив кон в тръс у дома, сред нашите картини с коне.

Често задавани въпроси относно тръса на коня

Най-честите въпроси относно тръса се отнасят до неговата дефиниция, скорост и разликата между тръс с олекотяване и тръс със седене. Ето директните отговори, полезни както за преговор за галоп, така и за разбиране на това, което чувствате в седлото.

Какво представлява тръсът на коня?

Тръсът е естествен алюр на коня, скоклив, симетричен и двутактов. Конят движи крайниците си по диагонални двойки, преден крак с противоположния заден, с фаза на суспензия между всяко стъпване. Това е междинният алюр между хода и галопа, с около 14 км/ч при кон за езда.

Как се нарича тръсът на коня?

Нарича се просто алюр, и по-точно естествен двутактов алюр. Тръсът е един от трите основни естествени алюра заедно с хода и галопа. Техническите термини, свързани с него, са скоклив алюр, симетричен алюр и диагонализиран алюр.

Каква е скоростта на тръса при коня?

Един ездитен кон тръси с около 14 км/ч при работен тръс. При състезания конете тръсьори достигат много по-високи средни скорости: километърно време от 1’09” съответства на около 52 км/ч, а световният рекорд при тръс в впряг е 1’07″6 за километър.

Кои са трите алюра на коня?

Трите естествени алюра са ходом, алюр с четири такта със скорост около 6 км/ч, тръс, алюр с два такта със скорост около 14 км/ч, и галоп, алюр с три такта и асиметрично движение. Движението назад понякога се брои за четвърти естествен алюр.

Имат ли някои коне пет алюра?

Да. Исландският кон е породата, най-известна с това: той добавя трът и иноход към хода, тръса и галопа, с реална амплитуда при всяка от тези пет алюра. Други породи, които се движат с иноход, притежават допълнителни алюри, като например пасо при някои южноамерикански коне.

Каква е разликата между тръс с повдигане и тръс със седене?

При тръс с повдигане ездачът се изправя на стремената си на всеки втори такт и след това сяда отново, което облекчава гърба на коня и уморява по-малко ездача. При тръс със седене той остава постоянно в седлото и абсорбира движението с таза си, което осигурява по-прецизен контакт, но изисква много повече отпуснатост.

Свързани продукти

Категории

Аксесоари с конеКонни бижутаДекорация с конеНесесери с конеКолиета и медальони с конеОблекло с коне